Кожата е един от най-големите органи, но също така и един от най-тежките, тъй като тежи около 4-5 килограма. Кожата покрива цялата външна повърхност на тялото и по този начин представлява защита срещу външни фактори. Тя се състои от три слоя. Най-горният слой, който е в контакт с външната среда, наричаме епидермис. Следва средният слой, който наричаме дермис. Най-вътрешният слой се нарича подкожие. Всички три слоя се различават значително по своята анатомия и функция.

Кожата има повече функции, отколкото бихме си помислили

Основната задача на кожата е да ни предпазва от външни фактори. Тя представлява първата защитна линия и по този начин защитава и нашите органи. Кожата осигурява механична защита, което означава, че ни предпазва от проникване на бактерии и вируси, от UV лъчение и от проникване на химикали в тялото. Тя има и бариерна функция. Бариерата на кожата ни предпазва основно от изпаряване на вода.

С кожата също така усещаме натиск, допир, болка, сърбеж и температура. Кожата участва и в терморегулацията. С помощта на кожата се регулира телесната температура, което помага за затопляне или охлаждане на тялото. Тя представлява резервоар за вода и енергиен резервоар под формата на мазнини, които се намират в подкожието. През кожата се отделят и вредни вещества от тялото чрез потта.

Епидермисът се състои от няколко слоя

Епидермисът е най-горният слой на кожата, който изпълнява защитна функция и ни предпазва от външни фактори. Епидермисът се състои от 4 слоя: базален слой (stratum basale), бодлив слой (stratum spinosum), зърнест слой (stratum granulosum) и рогов слой (stratum corneum). Най-горният слой, който наричаме и рогов слой или stratum corneum, се състои от 20-30 слоя тънки, плоски клетки, които действат като бариера. В зърнестия слой се образуват гликолипиди, които се отделят на повърхността на клетките и действат като лепило, така че клетките да се държат заедно. В най-долния, базален слой се образуват нови кожни клетки (кератиноцити), които позволяват обновяването на кожата.

Епидермисът се обновява на всеки 28 дни

Това е още една интересна характеристика на нашата кожа – епидермисът се обновява приблизително на всеки 28 дни. При това горният слой мъртви клетки (корнеоцити) се отлющва, а живите клетки (кератиноцити) излизат на повърхността. Доста подобно на линеене при змии, но не толкова очевидно.

pH на кожата влияе значително на бариерната функция

Нашата кожа има определено pH, което е важно за нормалното ѝ функциониране. pH бързо се увеличава от повърхността на кожата към по-долните слоеве на епидермиса (там е равно на физиологичното pH, което е 7,4). pH на повърхността на кожата обикновено варира между 4 и 5,5 при неповредена кожа. На pH на кожата влияят себумът, потта и фосфолипидите. Киселинният защитен слой на кожата влияе на бариерната функция на епидермиса и на антимикробната защита на кожата.

На повърхността на кожата се намират изходните канали на мастните и потните жлези, както и космите. Поради изходните канали на мастните жлези върху епидермиса има и мазнини, които осигуряват еластичност на кожата и предотвратяват образуването на люспи и пукнатини. Мазнините на кожата са от два източника – епидермални липиди, които поддържат бариерната функция на кожата, и секретите на мастните жлези или себум.

Дермисът е важен за механичната здравина на кожата

Дермисът е слой съединителна тъкан, който се намира между епидермиса и подкожието. Дермисът е влакнеста структура, съставена от колаген, еластин, нервни окончания, космени фоликули и жлези. Дермисът играе важна роля в поддържането и защитата на кожата и по-дълбоките слоеве, както и помага при терморегулацията. В дермиса преобладават клетки, наречени фибробласти. Те участват в синтеза на нови колагенови тъкани. В дермиса има и имунни и мастни клетки, които също имат важна роля за поддържане на нормалната структура и функция на дермиса.

Колагенът е най-разпространеният протеин в дермиса. Той играе важна роля, тъй като осигурява механична здравина на кожата. В дермиса се намират колаген тип I и колаген тип III. Колаген се среща и в мускулите, костите, зъбите, хрущялите, както и в стените на всички телесни органи. В дермиса еластинът също играе важна структурна роля.

Интересен факт: мастните жлези и един вид потни жлези стават активни едва в пубертета

В дермиса се намират и всички кожни придатъци – космени фоликули, мастни жлези и потни жлези. Мастните жлези не са активни в детството, започват да функционират едва в пубертета под влияние на хормоните. Те са плътно разположени по лицето, зад ушите, в горната част на гръдния кош и на гърба. При мазна кожа мастните жлези са по-големи, отколкото при суха кожа. През мастните жлези се отделя себум, който се състои от триглицериди, сквален и стероли. В дермиса има два типа мастни жлези – едните се наричат апокринни потни жлези, а другите – екринни потни жлези. Екринните потни жлези участват в терморегулацията, а екринната пот се състои от 99% вода и 1% сол. Апокринните потни жлези стават активни едва в пубертета. Апокринната пот има характерна миризма и се състои от холестерол, триглицериди и мастни киселини.

Подкожие

Подкожието е най-обширната и най-дебелата част на кожата, която се състои предимно от мазнини. Подкожието представлява около 10% от телесното тегло, така че следващия път, когато се претегляте, можете спокойно да извадите тези 10%. Шегата настрана. Подкожието механично защитава нашите вътрешни органи. Поради голямото съдържание на мазнини то осигурява отлична топлоизолация за нашите жизненоважни органи и представлява енергиен резерв. В подкожието се синтезират множество хормони.

Блогът е създаден в сътрудничество с Cosmedoc.si